Бунтът трака из сърца,
тез от мечтите празни,
обикаля
в пустотата на мечта,
нищо не намира,
спъва се
в мечти за пачки.
Бунтът застоя се в дома,
там на топло
до клавиши красни,
трака с тях
из пустотата на сърца,
образ някакъв опитва,
да подкастри!
Песните му
скърцат из зъби,
трелите са
вой без гласен,
утрото за бунт,
в сърца ни се скри,
там зави се
с мечти без гласни!
Бунтът трака из сърца,
тез торби изсъхнали,
колко спомен
този звук събра,
зад зъби,
с мечти не сбъднати.

Максим Велков