По душа изстудена
капки мечти текат!
По съдба изпилена,
като вадички
върху стъкло се вият!
Идват,
после тръгват,
после някви
спомени почистват!
Ти стоиш
душата сбрал,
а спомените тез,
отиват все нататък !
Тези струйки от мечти,
дето се кривят
насам, нататък,
тях сърцето чака,
от студ да се вкаменят,
да продължи на татък!

Максим Велков