Зная, 
чакаш ме сега, 
из ъгли тайни в душа, 
крие се любов загубена. 
Зная,
чака ме така, 
в таз вечер прихлупена, 
и в таз
на сърце тишина, 
като капка
се отцежда глухо. 
Зная чакаш ме сега, 
да разплискам 
езера сълзи събрани, 
да разбутам 
тъмнина в душа, 
с ударите ускорени
на сърца ни! 
Знам чакаш и сега, 
нашата любов да дойде, 
тя си скита из сърца ни
и не иска да си ходи!  

Максим Велков