Земя
от власт постлана с тръни,
отрова раждаща за нас,
замя от ветрове закърмена,
планини от грехове
сърца разбутват,
отново тръгват да растат!
Земя засяла снегове,
плодове бере изстинали,
на свитите от студ сърца,
на свитите души във страх!
По улиците шевства пролетта,
на избуяли в сняг сърца,
на души
разкъсали венец от тръни,
и тръгнали да дирят,
свинец за свобода.
Земя постлана с тръни
днес жъне плодове,
на отровената ни държава
и няма вятър,
който жътвата да спре!
Земя постлана от сърца,
на власт разбутва тръни,
размахва като меч душа
и няма власт, която
тоз летеж да спре,
за свобода
свинец се днес бере!

Максим Велков