Времето отвън напира,
разбитва мисли и мечти,
очи изчиства,
сърце разлиства
и чуваш барабан тръби.
И пак денят събира бури,
и ветрове сърцето ни реди,
свобода днес,не утре,
няма да се покрием
пак в нощите с беди!
Духът започва да се буди,
пак чуваме онез тръби,
там де сърце, душа
с мечти се люби
и няма спиране
на битка за щастливи дни.
Площадите с мечти са пълни,
отново знаме на души плющи,
по площади и по улици
за душите, за мечтите,
ний днес сме излезли
и няма сила де обратно
да ни натъпче,
в онези беззаконните ъгли!
По улици
съдбата боса шляпа,
накичила венци с мечти,
за свобода развели знамена,
душите и сърцата са се срасли,
и думкат тъпани на битка
за щастливи дни!
Времето отвън напира,
събира бури,
ветрове реди,
сърца пулсират,
свобода
върху душите пише,
тях няма вече,
феодал да покори!

Максим Велков