Мечта за свобода лижем, 
за правда тръпнем сърца,
вратата здраво затискаме 
да не влезе от там сама! 
Мераци за власт разливаме,   
да се подхлъзне власт,
да седнем  на кресла изпразнени 
да задоволим мечта за власт! 
Души на дупки станали 
развяваме кат знамена  
и пазим от нейде да не дойде 
пример на борба! 
Свободата веч не пита 
спектакала какъв ще е, 
държава за бунта си пита, 
онзи де свобода 
и герой да доведат! 
Свободата търси Караджата, 
знамето, примира за душа, 
да подхване на свобода, 
нивата не разорана, 
да засади души с мечта!   

Максим Велков