През град 
душа мъча
сам вървя!
Улици,
с тела пълни,
пусти без душа!
Все така
мечта ме пита
сам ли съм сега,
де душа литва,
де търси синева?
Как да тръгна сам,
как да литна там?
Време не спи
душа без зари
не ражда мечти.
През град
душа празна
съдба стърже!
Там кат бурен,
мечта израства,
в букет сбира сърца!
А градът пуст,
с тела пълен,
от души празни
лъха пустота.
Там град все пази
тръпка от сърца,
а в душа на талзи,
идва, пълни суета.

Максим Велков