Разхвърляни мечти
в изсъхнали сърца седят. 
Въздух не стига,
за бъдеще крещят. 
Усукани съдби
мечтаят за слънца,
души разтуптени
озвучат празнота.
Раздрънкани сърца,
разлистват спомени в нега,
по цъфнали цветя,
там все подвързва се мечта!
Разбъркани души
небе въздишат синьо,
разпърхани
мечтаят за криле!
Изсъхнали сърца
разхвърляни мечти плетат!
За сбъднат свят
красиво наметало!

Максим Велков