Из разбита утроба,
забълбука,
злоба на роба,
излива се,
да търси тръгва,
свобода!
Сърца в душите,
мечти във висините,
и там нарисувана,
съдба оназ!
Утра накъсани,
дни разбити,
вечери размити,
в небеса души
от мечти забити!
Терор мъглата,
управлява таз,
платен с пари,
на деца от съдбини!
Сърце в ръце да вземем,
душа да турим в небеса,
мечта там
де се рее,
де чака нас!
Лъжи да сринем,
крадци да изринем,
да вдигнем
пак държава
върху земята таз!
За нея
де умираха дедите
върху таз,
де попиваха им кървите,
таз под нашите крака,
държава да е,
държава пак да стане,
таз напоената с мечти земя.

Максим Велков