Ех толкова мечти
в душите ни загубени
и любов там нейде спи
чака поглед заблуден,
да я събуди.
Ех толкова тъги
в сърцата омотани,
като кълбо змии
из души са ни събрани!
Ех толкова мечти,
по слънца проспани,
изсъхнали сълзи,
бразди по мисли,
са ни издълбали.
Протегнати ръце,
букет сърца са свили,
на души сълзи
са снопа им увили!
Ех толкова мечти,
в душите ни погубени!

Максим Велков

da, naistina me4tite , ne vsi4kite ojiviavat