Черта, днес опитвам,
да напиша,
равносметка,
опитвам да творя,
разбутвам на тъга планини,
търся някакви изгубени слънца!
Предел на мечти
дали това е,
или пък те,
тъй носят се
из спомен в безкрай!
Разривам,
търся,
някъде все още
трябва да е скрита,
оназ мечта,
сърце по нея,
де играй!
Опитвам да разбутвам дни,
на спомени,
накамарени в душа,
да подредя мечти за други,
тез де отново предстоят.
Разбутвам планините
от мечти,
опитвам да затрупам
толкова тъга,
вървят,
вървят,
не спорят дни,
а някак отесня душа!

Максим Велков