Беше толкова отдавна,
в друг някакъв живот,
пътищата бяха равни
въздуха ухаеше в любов!
Някога.......,
отдавна май че беше,
де мечтите раждаха съдба,
и тревата......,
росна винаги седеше,
а сърца плуваха в любов!
И утрата бяха други,
и смрачаванията ухаеха с нега,
нощите все бели там стояха,
целите рисувани с утра!
Въздуха в зари трептеше,
а деня разстилаше мечти,
вечерите с топлина
любов редяха,
постилка, жега на нощта!
Беше толкова отдавна,
беше в друг някакъв живот,
любовта не беше виртуална,
а сърцето биеше в галоп.

Максим Велков