Изминалите дни
на купчинки стоят!
Изживени мечти,
по тях пълзят!
Изстрадани години,
завихрят светове!
Каква ли нова истина
утрешния ден ще донесе?
Изминали години
в умора съхнат по сърца!
Затрупани и тъжни,
нататък все вървят
щастливи и сами
спомени разлистват!
Утра тогаз разпуквали,
уморени зари сега,
какво ли време,
пред теб, пътя ще поеме,
живота щастие
къде ще поднесе?
Изминали години,
от месеци,
купчинки градят,
разсипани,
изсипани,
там дни роят!
Щастие  уморено,
заровена мечта ,
плахо показва пак глава,
утрата само малко,
са вече хладина!
Живота там,
на купчинка остана!

Максим Велков