На Велислава 
Прищипвам душа, 
да върне твоето сърце.
Разтичана мечта 
не иска да се спре. 
Разбъркани съдби,
душа иска да спаси, 
а ти си синева, 
криле де дава на сърце. 
Заскачали мечти 
по цъфнали цветя, 
и все към теб 
носи ме мечта,
при тях да спре не може!
Разпърхана съдба 
реди пътеки към теб! 
Поела пак мечта,
израстват ми криле!
Разбързани за утро,
забравяме деня, 
все вечер чакаме  
да събере мечта!

Максим Велков