Нощта се веч измъква,
а тя все още ти звучи,
телата уморени,
в душа мечта,
все така стои! 
Разкъсани утра,
в небеса сърца,
дали там останали
до утре те ще издържат
Мечтите разиграни,
отдъхват в утринта!
Поискани раздадени
телата списъци четат!
Разхвърляни сърца
за спомен
здраво се държат!
Мечти останали,
лист измачкан,
в душа лежат!
Нощта се веч измъква,
нахлува утринта,
и толкоз много чакаш
да дойде пак
със нея вечерта!

Максим Велков