Намигат дните
все игриво!
Примигват с усмивки
по мечти!
Сърца тез птици,
тъй игриви,
търсят и намират
в облаци слънца.
Разтворените храсти
на мечта,
подхвърлените плодове
на няква суета,
замръква пак
на спирка в душа,
мечта онази,
в облаците де летя.
Ветрецът свеж 
подухва си нататък,
през розови сънища,
към цъфнали мечти,
една съдба
подприква нататък,
набрала и отминала,
букет от твоите мечти.

Максим Велков