В детство да се върна
приятели да зърна,
онез с одрасканите колена!
Да тръгнем по пътека,
земята да е мека,
да тичаме из сутрешна роса!
Да реем се в мечта,
да тупкаме сърца,
дорде  из облаци,
души стоят.
Да тичам из трева,
в ръце да са сърца,
да дърпам
хвърчила с мечта!
Все тръпка търся таз,
все тук мечта е таз,
все спомени редя!
Опитвам да се върна,
живота да прегърна,
душата и сърцето,
плачат ми сега!

Максим Велков