Дали мечта
пропуснах някаква,
фучи живота покрай мен!
Дали любов пропуснах,
те там пропуснати,
мечта ги пак реди!
Разлиствам си съдбата,
подвързвам там мечтата,
а слънцето в небето
май се застоя?
Тъй искам да прегърна,
с душа да тръгна,
към слънчева  мечта.
Де там са спрели дните,
онези без зимите,
без лед и сняг,
из моята душа!
Да вдигна пак очи,
да видя висини,
онези страстни
облаци любов.
Дали пропуснах вятъра,
дали пропуснах вихъра,
на оня порив от любов!
Фучи живота
фучи съдбата
вихър сучи се
край мен!

Максим Велков