Обръщаш се и тръгваш
в топлина на нощ
силуетът ти
в сумрак се стапя
Върху мен нахлува
на раздяла студ
аз дъх преглъщам
небе
слиза до земята.
Потръпва на вечер омара,
погълнала раздяла,
като въздух нажежен
трепти
силуетът ти в нощта
студ в душа попива.
Да отмиват
сълзи опитват
в сумрак
от сърце спомен,
а то ритъм реди
в сумрак
за любов спомен.


  Максим Велков