Постинг
09.11.2022 20:01 -
ПРАЗЕН КОРИДОР
Подрънква окуцялата душа
из мечти пресъхнали
разбутва остатъци
от изсъхнали сърца
и търси,
де с кое,
да се загърне,
Из мисли опразнени
лети избягала съдба
и все за нея се редиш,
тя там за теб е първа,
в гора от самота
вятър я простъргва.
Потрепва студена самота
опитва пак сърце да сгрее
да вдигне от лист мечта,
пак утро да се смее.
Подрънква окуцяла самота,
из мисли пресъхнали
се скита,
подрежда на купчинки тъга
и само в себе си
успява да се вглежда!
Максим Велков
из мечти пресъхнали
разбутва остатъци
от изсъхнали сърца
и търси,
де с кое,
да се загърне,
Из мисли опразнени
лети избягала съдба
и все за нея се редиш,
тя там за теб е първа,
в гора от самота
вятър я простъргва.
Потрепва студена самота
опитва пак сърце да сгрее
да вдигне от лист мечта,
пак утро да се смее.
Подрънква окуцяла самота,
из мисли пресъхнали
се скита,
подрежда на купчинки тъга
и само в себе си
успява да се вглежда!
Максим Велков
Вълнообразно
Няма коментари
