На мислите,
в касапницата,
някакви мухи ловя.
Мечти прекрасни
сучат се от срам,
на мисли,
из ураган,
някви китки бера,
понесъл на мечти водопад,
душа на прах,
дорде ми смила.
На мислите
разбъркания вихър,
подрежда все
картини от сълзи
и после
смила тез платна,
де душа е родила,
лутаща се
на мечти в гора!
На мислите в касапницата
парчета от сърца летят,
на мечти трофей нанизани,
по вратове,
като броеници висят,
гердани самодоволства,
днес се кискат.

Максим Велков