Да лекувам с гняв мечта!
Любов в сърце,
да лекувам с мъст!
Все образ твой,
остава в мен,
жигосан там,
в любов до кръв!
Да живея,
като на инат!
Да се любя
с образа ти в мен,
мой усукан свят,
на сърцето бреме!
Със затворени очи,
слънца редя, 
щом сетя се за теб,
за твоя аромат, 
мечти в пътека,
душа подрежда!

Максим Велков