Да мисля,
да премисля,
живота да разлистя,
камъчетата с ръбове,
да подредя.
После да поема,
пътеката да взема,
да тръгна
и да скитам,
из нашата мечта!
Да срещна ветровете,
да рина снеговете,
слънцата да сравня
с нашите сърца!
Да викна пак утрата
онези с негата,
негата на телата,
разлистени,
прелистени,
с мечти
подвързани в съдба.
Дните извървени,
в пътека подредени,
на спомен
в кладата, горят!

Максим Велков