Запалка щраква,
пламък свисти,
хапва подадена цигара!
С  въглен горещ, фаса гори,
както с очи, душите изгаря!
Обувки лачени,
с досада подритват
някакви сърца,
употребени, студени ,
без пламък, с поглед пленен,
само за ритане стават!
Надува душите тя с плам,
пълни ги с дъх леден,
дъх на досада,
сластния бюст се извърта ,
поглед пълзи,
без дъх те оставя,
търси  сърце  оцеляло!
Крачка натам и крак върху крак,
рокля пада нейде в кревата,
и изгубен в таз гръд ,спира дъхът,
тяло излъчва аромат на наслада!
Нежна ръка, струи топлина
и сърцето при другите пада!
Кротко, с досада,
подритваш сърца!
И моето там в тълпата се мята!
Кратко изщракване,пламък в тъма,
огънче святкащо в нова цигара!
Друго сърце е готово сега
пътя да мине до купчината 
тази в краката!

Максим Велков