с мечта за пясъчни пътеки
и следи от пръски
по плоската
повърхност
на някакво измислено море,
в което всяка нощ се връщам,
в което се превръщам
и се разплисквам
по всички брегове,
които бе обгръщат,
загръщат,
задушават,
по всички нишки,
които ме предад
и впридат,
вграждат,
в мрежата на някакво измислено
мистично същество…
Които ме изяждат.
Събудих се, огряна от Луната –
обгърна ме сребристата ѝ същност,
с която бе облякла синевата на Витоша,
на скритите ѝсенки,
на мигащите светлинки, катерещи се
по плещите ѝ,
на мигащите светлинки
в полите ѝ,
на плахите очи
на сградите срещу балкона ми
и на оцъклените високо
в небесата ѝ звезди…
Стоях в лъчите на Луната,
раздрипана
и разпиляна,
белязана от нощна светлина –
оглеждам се –
под мен са всичките дървета,
извили се под тежките настръхнали бодли,
протегнали нагоре лицата си - наболи стволи;
дърветата – предатели на топлите сезони,
дървета – обитатели на зими и заслони
подслон, храна и топлина…
Мълча в лъчите на Луната
и само силуета ми над светналия град блести –
и вплитам си косите
в косите на реката,
която тихичко
в нощта ръми:
като капчук –
събуден от топящ се сняг;
или капчук –
улавящ летния порой;
не, оня, другият капчук,
във който мъглата утаява
едрите си капки,
преди да ги превърне във сълзи…
Умората не спи –
дълбоко
издълбала е ума ми
и в тази нощ,
под лунните лъчи
разбирам
най-дълбоко същността си –
не съм частица от пейзажа,
не съм очи,
уши
и цялост…
Отишла съм далеч отвъд:
Луната,
Светлината,
Града,
Духа,
Природата,
Света…
Отдавна впредена съм –
ах, кога ли?! –
в онази безтелесна безтегловна плът,
която съществува
в сънища наяве:
светеща,
мигаща,
обсебваща,
обвиваща,
впиваща,
убиваща… мрежа…
Световното Общо Съзнание…
Луната залязва
в здрача на изгрева.
Аз заспивам съня на деня.
Съзнателно давам очите си на монитора;
ръцете ми – като корени впиват се в клавиатурата…
О, не –
не са корени – не аз пия жизнени сокове там…
Ръцете ми само изливат кръвта ми,
източват ума ми…
ръцете-тръби, през които изхвърлям ценността си,
подменям личността си…
Защо ли?
О, по-лесно е –
да се живее така,
безлично,
уморено,
примирено,
ограничено,
еднакво –
без личност…
Опааа... Насилствените "тестове за ...
За травеститите и хората!
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com