21.05.2022г.

     Преди три седмици Time започна гласуването сред читателите за кандидатите за топ 100 на най–влиятелните хора в света. В текущото гласуване с 83% към 3 май водеше президентът на Украйна Владимир Зеленски.

Да припомня, че Наполеончик вече е бил на корицата на списанието 

След него са президентът на САЩ Джо Байдън (59%)(?), кралица Елизабет II (52%)(тая  дори влияние върху сина и внуците си няма), президентът на Франция Еманюел Макрон (52%)(тоя поне спечели за втори път избори), председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнен (46%), британският премиер Борис Джонсън (31%), германският канцлер Олаф Шолц (24%), китайският президент Си Дзинпин (21%) и така нататък. Все западняци, които без Пръдливия Забраванко Джо нямат кой знае какво влияние в собствените си страни. 20% от читателите са гласували за включването на Владимир Путин

в стоте влиятелни хора, което показва, че сред западняците има и мислещи и то здравомислещи човеци.
На корицата на списанието са били и персоните Адолф Хитлер

и Бенито Мусолини 

Вътре в света на Зеленски

от Саймън Шустър :
Нощите са най–трудни, когато той лежи в леглото си, вой на сирените за въздушно нападение в ушите му и телефонът му продължава да бръмчи до него. Екранът прави лицето му да изглежда като призрак в тъмното, очите му сканират съобщения, които не е имал възможност да прочете през деня. Някои от съпругата и децата му, много от неговите съветници, няколко от неговите войски, обкръжени в бункерите си, молейки го отново и отново за още оръжия, за да разбият руската обсада.
В собствения си бункер президентът има навика да се взира в ежедневния си дневен ред, дори когато денят свърши. Той лежи буден и се чуди дали е пропуснал нещо, забравил ли е някого. "Безсмислено е", каза ми Владимир Зеленски в президентския комплекс в Киев, точно пред офиса, където понякога спи. "Това е същият дневен ред. Виждам, че свърши за днес. Но го гледам няколко пъти и усещам, че нещо не е наред. Не тревожността пречи на очите му да не се затварят. "Това ми мъчи съвестта".
Една и съща мисъл се върти в главата му : "Оставих се да спя, но какво сега? Нещо се случва в момента". Някъде в Украйна бомбите все още падат. Цивилните все още са в капан в мазета или под развалините. Руснаците все още извършват военни престъпления, изнасилвания и изтезания. Техните бомби изравняват цели градове. Град Мариупол и последните му защитници са обсадени. Критична битка започна на изток. На фона на всичко това Зеленски, комикът, станал президент, все още трябва да държи света ангажиран и да убеди чуждестранните лидери, че страната му се нуждае от тяхната помощ точно сега, на всяка цена.
Въоръжените сили на РФ вече снеха гайлето Мариупол и "Азовстал" от плещите му.
Извън Украйна Зеленски ми каза : "Хората виждат тази война в Instagram, в социалните медии. Когато им писне, те ще превъртят далеч". Това е човешката природа. Ужасите имат начин да ни накарат да си затворим очите. "Това е много кръв", обяснява той. "Това е много емоция". Зеленски усеща, че вниманието на света намалява и това го притеснява почти толкова, колкото руските бомби. Повечето вечери, когато сканира дневния си ред, списъкът му със задачи има по–малко общо със самата война, отколкото с начина, по който се възприема. Неговата мисия е да накара свободния свят да изживее тази война по начина, по който Украйна го прави : като въпрос на собственото си оцеляване.
Изглежда, че се справя. САЩ и Европа се притичаха на помощ, предоставяйки повече оръжия на Украйна, отколкото на която и да е друга държава след Втората световна война. Хиляди журналисти дойдоха в Киев, запълвайки пощенските кутии на неговия персонал с искания за интервю.
Молбата ми не беше само за възможност да разпитам президента. Трябваше да видя войната по начина, по който той и неговият екип я преживяват. Над две седмици през април ми позволиха да го направя в президентския комплекс на улица "Банкова", да спазвам ежедневието им и да се мотая из офисите, в които сега живеят и работят. Зеленски и неговият персонал  направиха да се почувствам почти нормално. Пускахме шеги, пиехме кафе, чакахме срещите да започнат или да свършат. Само войниците, нашите винаги присъстващи придружители, въплъщаваха войната, докато ни развеждаха, светещи с фенерчета по тъмните коридори, покрай стаите, където спяха на пода.
Опитът илюстрира колко много се е променил Зеленски, откакто се срещнахме за първи път преди три години, зад кулисите на неговото комедийно шоу в Киев, когато той все още беше актьор, кандидат за президент. Чувството му за хумор все още е непокътнато. "Това е средство за оцеляване", казва той. Но два месеца война го направиха по–труден, по–бързо да се ядосва и много по–удобен с риска. Руските войски дойдоха в рамките на минути след като откриха него и семейството му в първите часове на войната, стрелбата им се чуваше веднъж в стените на офиса му. Преследват го образи на мъртви цивилни. Същото правят и ежедневните призиви от неговите войски, стотици от които са в капан под земята, остават без храна, вода и боеприпаси.
Този разказ за Зеленски във война се основава на интервюта с него и близо дузина негови помощници. Повечето от тях бяха хвърлени в това преживяване без реална подготовка. Много от тях, като самия Зеленски, идват от света на актьорството и шоубизнеса. Други бяха известни в Украйна като блогъри и журналисти преди войната.
В деня, в който се срещнахме за последен път – 55-ия от инвазията – Зеленски обяви началото на битка, която може да сложи край на войната. Руските сили се прегрупираха, след като претърпяха тежки загуби около Киев, и започнаха ново нападение на изток. Там, казва Зеленски, армиите на едната или другата страна вероятно ще бъдат унищожени. "Това ще бъде пълномащабна битка, по-голяма от всяка, която сме виждали на територията на Украйна", ми каза Зеленски на 19 април. "Ако издържим", казва той, "това ще бъде решаващ момент за нас. Повратната точка".
През първите седмици на инвазията, когато руската артилерия беше в непосредствена близост до Киев, Зеленски рядко чакаше изгрев, преди да се обади на висшия си генерал за доклад за състоянието. Първото им обаждане обикновено ставаше около 5 часа сутринта, преди светлината да наднича през торбите с пясък в прозорците на комплекса. По–късно те отместиха разговора с няколко часа назад, достатъчно време Зеленски да закуси – неизменно яйца – и да си проправи път до президентските зали.
Този набор от стаи се промени малко след инвазията. Остана пашкул от златни листа и дворцови мебели, които служителите на Зеленски намират за потискащи. ("Поне ако мястото бъде бомбардирано", пошегува се един от тях, "няма да се налага да гледаме повече тези неща") Но улиците около комплекса се превърнаха в лабиринт от контролно–пропускателни пунктове и барикади. Гражданските коли не могат да се приближават, а войниците искат от пешеходците тайни пароли, които се сменят ежедневно, често безсмислени фрази, като ухажор за чаша за кафе, които руснакът би могъл да произнесе трудно.
Отвъд контролно–пропускателните пунктове е правителствената област, известна като Триъгълника, която руските сили се опитаха да завземат в началото на инвазията. Когато тези първи часове се появиха в нашето интервю, Зеленски ме предупреди, че спомените съществуват "по фрагментиран начин", разединен набор от образи и звуци. Сред най-ярките се случиха преди изгрев слънце на 24 февруари, когато той и съпругата му Олена Зеленска отидоха да кажат на децата си, че е започнал атентатът, и да ги подготвят да избягат от дома си. Дъщеря им е на 17, а синът им е на 9, и двамата са достатъчно големи, за да разберат, че са в опасност. "Ние ги събудихме", каза ми Зеленски, а очите му се обърнаха навътре. "Беше силно. Там имаше експлозии".
Скоро стана ясно, че президентските офиси не са най-безопасното място. Военните информираха Зеленски, че руски ударни екипи са скочили с парашути в Киев, за да убият или заловят него и семейството му. "Преди тази вечер сме виждали такива неща само във филмите", казва Андрий Ермак, началник на кабинета на президента.
Дойдоха предложения от американски и британски сили за евакуация на президента и неговия екип. Идеята беше да им се помогне да създадат правителство в изгнание, най–вероятно в Източна Полша, което може да продължи да води отдалеч. Никой от съветниците на Зеленски не си спомня да е обмислял сериозно тези предложения. Говорейки по сигурен стационарен телефон с американците, той отговори с ярост, която нашумя по света : "Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз".
В четвъртък списанието обяви : Украинският президент Владимир Зеленски печели анкетата за читатели TIME100 за 2022 година 

С повече от 3,3 милиона подадени гласа Зеленски се нареди на първо място с 5% от гласовете.
На второ място се нареди изпълнителният директор на Tesla и SpaceX Илон Мъск с 3,5% от гласовете. Точно миналия декември Мъск беше обявен за Човек на годината на TIME за 2021 година заради влиянието си върху "живота на Земята и потенциално живота извън Земята", както написа главният редактор и главен изпълнителен директор на TIME Едуард Фелсентал 

Наполеончик "спечели" песенния конкурс "Евровизия". Спечели и "TIME100 за 2022 година".
Буржоазният свят се е побъркал. Подкрепя вожда на един нацистки режим, радвайки му се.

https://imag.one/news/zhurnal-time-nachal-golosovanie-za-naibolee/12423188
https://time.com/6177642/2022-time100-reader-poll-winner-volodymyr-zelensky/

Д. Б., за него са обезпокоителните данни! При всички положения Зеленски го превъзхожда с процентите си! В цял свят! Би трябвало, докато е време, да вземе мерки! Ами ако зелено-кафевият вземе да се кандидатира за президент на Щатите, ще спечели одма!
Дали ,цялата тази дандания ,не е с цел да стане техен президент?
Повод за сериозно притеснение за Д.Б.!
И за своевременни мерки!

... нещо като нашите жълти вестници от 90 - те, това списание го четат само отявлени американски олигофрени. Зеленския наистина е мъж на годината и заслужава признание. :) Успя с такива бързи темпове да унищожи родината си, че нашите родни демократи могат само да си мечтаят да бъдат като него по некадърност и корумпираност. :)

Заплахата за Пръдливият Забраванко е реална.

А, Наполеончик е недостижим.