Преди 150 години
дедите ни поискаха
с кръвта си свобода!
На първи май в Чикаго угнетени
постлаха с телата си
пътеката за свойта свобода!
Сега в тишината
потракват сал клавиши от гнета
и като пара в свирка примирено свири
рефрен за тръпката забравена
по битката за свобода!
За 150 години забравихме
и гордост и мечти,
мечтите тези за които,
хиляди от Ваши Нашите роднини,
накараха да легнат горди в пръста!
За Вашата!
За нашата,
на нашите деца!
Мечтаната! 
Жадувана!
Забравената свобода!
На този ден отдавна,
на този ден сега,
е време да си припомним,
че свободата се дава с борба!
За Вашите!
За Нашите!
За техните деца!
За внуците на наште внуци,
е време да се вдигнем на борба!
Против днес власт тоталитарна,
с корупция държавата откраднала!
Против съда с тарифа,
против таз купена полиция и прокуратура,
които като еничари градят!
Да станем пак държава!
В Европа да ни чуят и да разберат!
ЕС такъв ни не трябва!
България е бедна зарад тях!
България горд народ я населява,
време с него се съобразят! 
Времето върви не чака,
зад вратата в къщата разбита,
стои днес пак врагът!

Максим Велков