Душа,
вещ усукана,
в мечти ни
изсмукана,
изпрана, изцедена
в ъгъл на живот,   
подредена, 
стаена там опитва, 
скътана мечта, 
да възроди. 
Изсъхнала, 
пресъхнала,
от мъка изпръхнала
и пак готова,
да литне вдъхновена
щом  зърне  бъдеще, 
в мечти да затрепти. 
Изпрана,
простряна,
душа изцедена 
върху мечти
пак разстлана, 
на спомен  между петна,
в ъгълче 
там нейде скрита,
мечта за бъдни дни   
таи се !
Душа  вещ усукана,
в живот ,
пресукана, 
на капки бавни, 
в шепи,  
любов събира.
От нея изцедена, 
от нея отделена,  
малка локвичка, 
любов,  
из живот събира!

Максим Велков