Цени, нагоре,  
души, надолу,
тръпнещи, 
по сласт на власт! 
Разбъркани съдби, 
разкъсани мечти, 
опитват да сглобят утра! 
От дим на пожари, 
от кръв на аватари, 
творим пейзажи,
със слънца! 
Окопи,  
дет копаем, 
зад бруствери, 
де ридаем, 
мечтаем за слънце, 
на нашите деца! 
Разбъркани мечти, 
превързани очи,
 уши запушени, за плач, 
ни водят все, на там! 
Да скочим,
в промяната, 
онази,
веч голямата,  
тази пропаст
зинала пред нас! 
И крачка да направим, 
с усмивка да погладим, 
полетът към камънака
тоз, 
летящ към нас! 
Тъй нещото живот,
ще вържем, 
души,
ще преобърнем, 
в п`ара,
за вятър на власт! 
Та свирка `и, 
да се чуе,
беснота `и, 
да обуе, 
кожа свлечена от нас! 
Цени, нагоре, 
души, надолу, 
и тръпнещи,  
по сласт на власт! 
Разбъркани съдби, 
разкъсани мечти, 
опитват да сглобят утра!

  МАКСИМ ВЕЛКОВ