Една любов случайна,
мълния ударила сърца.
Една любов тъй временна,
че свива гнездо в душа,
една любов изплетена с мечти
и разбити в тях сърца,
една любов случайна,
дни от хиляди утра.
Един случаен ритъм
на трепнало сърце,
и гърчеща се в щастие
из това безвремие
душа из небеса.
Един случаен блясък
и избор на съдба,
и ръкавиците сърце опазили
в душа да е все мечта.

Максим Велков