Щом спреш
дните да броиш,
и времето усетиш,
край теб как се стича,
вземи в ръце мечти,
на букет ги направи,
в душа, положи ги.
Вземи сърце в ръце,
с мечти,
така накичено,
по пътя на човек,
ти поеми,
за битки сътворен си.
Когато времето,
те повлече,
с потоп на живот,
надалеко,
сърце в ръце вземи,
ще те води то,
на дедите към земите
леко.
Зад трудностите,
ще показва
пътя за земя,
онази,
де в душа не е далеко,
и тази,
обетована земя,
сърце ще кара
да бие леко.
Кога гърлото
преглъща тежко,
кога в корема,
свита топка стои,
вземи оная снимка
със земята родна,
там зло под камък спи!

Максим Велков