Пъртина топла из снега
и стъпала
по писта ледена,
обещава ограбилия ти света
и без да се смущава
те ползва за предястие.
Посипва раните със сол,
разказва летни басни,
дорде ти виеш от живот
летейки по живота си ужасен.
Размахва обещания с лекота,
балони връзва в небеса
и после с клечка пука ги,
клечката оназ,
де с нея зъби чисти,
от изядената ти съдба!
Изцежда ти душа
и чаша с нея пълни,
да преглътне твоята съдба т
а нещо, гърло ненаситно,
да не дръгне.
Надолу по пързалка покрита,
със скрежа на сълзи,
болка не прикрита
брои
на стъпала
ъгли ледени.

Максим Велков