Из душа дрънка суета,
монета,
на душа продадена,
съдба стърже тишина,
мечти там,
отдавна няма.
В сърце празно,
като в торба,
монети сал останали,
подръкват,
скачат,
звук плетат
в мечти за още,
на деца съдба,
продават.
В глава дрънка суета,
презрение,
към луди по площади,
накрая алчност,
и тез цветя на гордостта,
ще обере и тури за продажба.
Душа свисти от суета,
таз свирка,
де гняв отпуска,
сърца празни,
все броят,
живот в каква монета,
успяват да превърнат.
По улиците скърца пустота,
разнася звук,
на сърца празни,
разнася вятър,
на монети звук,
онзи,
на души претопени!

  Максим Велков