Издухва вятър спомен
история плющи,
като носия сдрана,
по паваж гранитен,
свисти,
превърната на пясък!
Павета излъсква вековни,
като кости на герои,
блестят те,
плющят от ярост
души из тях!
История суче се
по вятър развратен!
По поля поляти с кръв
не растат мечти!
Отрова по земя засята,
пясъци от там
сега кълнят,
знамена излъскват,
а ветрове плющят из тях,
дорде,
на павета гранит, излъскват,
и като кости побелели
под луна,
забравени лежат
в мечти не оцелели!
Над София
пясъци плющят,
мечти разсипани се сучат,
сърца между паветата,
от пясъка пищят,
в среща
с мечти разсипани!

Максим Велков