С теб кафе да пием,
мерака да отбием,
в шепи да държим
блъскащи сърца,
очи с мечти да покрием,
за идващи отново
мечтани,
сбъднати утра.
Как тръпне душа,
как пърхат сърца,
тъй седнали сега,
пред чинийка с курабийка,
пред чинийка с филийка,
от изсъхнали в мечти сърца.
Как искам пак
кафе да пием,
душа да умием,
да не е в мечта сама,
и утрините да са общи,
и вечерите топли,
и нощем да са заедно
разтупканите ни сърца.

Максим Велков