Дълъг днес ще е деня,
спомени ще вадя,
по лавици на мечтите ги редя,
колкото успеят да се хванат.
Там на купчинки стоят
сеещи тъга
спомени мечтани,
колко много те болят
тези пътища не извървяни!
На букети свивам там сърца
стягам ги с душа превръзка,
колко, колко да сбера,
кат едно самотно
все остава да държа,
таз мечта не изживяна.
По лавици на мечтите,
спомени редя,
тупам ги от прах горките,
те се блещят
втренчено следят
дали ще оцелеят дните,
тези дето тях мечтах,
тръпнат гушнати в душите!
Дълъг, дълъг
ще е днес деня,
в датата рожденна
спомени похлупил
мечти редя...
не, не е от наргилето!

Максим Велков