Бяла риза
и перчем такъв,
раница с мечти нарамил,
поглед още лъхащ стръв,
по живот очакван.
Сритал от душата нищета,
от сърце прогонил злоба,
поглед спокоен
още търси кръговрат,
в тоз живот нищожен!
По телата духа есента,
те не искат да се дават,
по площада пуст на града,
търсят младост
полет искат
все да продължава!
По студения паваж,
на държавна нищета,
с бяла риза,
с оредял перчем,
раницата с мечти
отново натоварил,
въздиша,
крачи,
непримирим духа,
пример дава,
на децата днес,
как мечти в калта
не се оставят!

Максим Велков