Луна там пак седи,
оцъклена,
а вълци няма,
към нея вие деня,
за утрини в мечтание.
Луна в облаци кръжи
горяща цяла,
воя на мечтите я държи,
оцъклена такава!
Луната в небеса кръжи,
окръглена и замечтана,
светлина по лицето и струи,
за бъдеще щастливо си мечтае.
Луна оцъклена виси,
душа размечтана,
там по нея нейде,
мечта за свобода пълзи,
оцъклена в площада пуст,
на разбунена България.

Максим Велков