Вода с дъх на тръба,
свобода аватар на брадва,
разроена мечта
във фуниики семки
от себе си раздава.
Канонада на сърца
тишина тапицира,
скърца звук от съдба,
лист пожълтял пада.
Корени на самота,
гърло стискат,
в примласкваща,
мечти тишина,
сухи клони се премятат.
По съдба,
мечти боси шляпат,
късат пъпки от съдба,
в паника
цвят да не зацъфтява!
На мечти кора,
вятър люпи,
вихър разнася,
свири по сълзи съдба
в ритъм думка,
тишината на душа,
в шепи
бъдеще оставя!

Максим Велков