Разбира се, че с теб
кафе да пия сутрин искам!
С каймак на утро
пукващо се в синьото небе,
и в хладината на чаршафи
тела обгърнали,
кафе да пия
до кадифето на твоите нозе!
Разбира се, че искам,
с теб да срещам,
в хладината на чаршафа,
кафето на отминалата нощ,
кафе на нахлуващия ден,
и спомен да е
на нощ топлината,
онази блъскаща вратата
на нахлуващия ден!
Тялото ти веч навън поема,
наметнало небрежно спомена
с разстланата из нас нега,
и пак душата ми е вятър,
на някаква надежда,
за още търсена онази
плискаща в сърца,
самота на любовта.

Максим Велков