Времето, то все лети!
В облаци мечти реди!
Сбира за утра сърца,
небеса мечтай сияйни!
А времето, то все лети,
край кули от мечти,
по поля,
с разхвърляни сърца,
из негата сластна
събира под звезди съдби,
мечти из небеса разхвърля!
По поля търкулнало сърца,
разтупани,
загубени,
в мечта гушнати,
де в спомен от любов,
душа сълзи!
А времето лети!
Подрежда в облаци мечти!
От пътищата на сърцата,
изтрива белезите слаби,
а тез из облаците де реди,
вдлъбват и рисуват
все по ярко,
по онези дни мечти!

Максим Велков