В онази стая
бяха две леглата
едното непокътнато остана,
любовта своя дан раздаде,
на другото оттатък!
Покрила страстни ласки,
бе тясна вечерта!
С любов наметнала се само,
бе тя дошла
за спомен по мечта,
а белег остана сластен.
Къде постлахме любовта
в онази нощ прекрасна,
там във вечерта
творихме и любов,
и страст,
и на сърца скръбта
по вечери прекрасни!
В стаята леглата бяха две,
сърца,
души,
мечти прекрасни,
вечерта по тях
спомен сътвори
там време се сгъсти
направи часовете,
мигове прекрасни!

Максим Велков