Целувам дните,
целувам следите,
от ручейте мечти,
издълбани по сърце!

Мечти целувам,
въздуха целувам,
разкъсан в
драскотини самота!

Копнея въздуха,
копнея тръпката,
и таз останала
в сърцето тишина.

Усещам прилива,
усещам вятъра,
усещам бурята,
развихрена тогава в нас.

Опитвам бурята,
опитвам тръпката,
да върна между нас.
Вълна да зазвучи,
тишина да прогърми
сърца да подхванат
барабанен валс.

Тишината се оглася само,
от скърцането на сърца,
разкъсвани между зъбите,
на утринен самотен час.

Целувам дните,
целувам следите,
целувам тръпката оназ,
замряла в мечтите,
замряла в дните
на легнали
в душите ни сърца.

Максим Велков