А Вазов днес мълчи!
И балкона му е празен!
Под него, живот гълчи,
и безответна тишина,
разтърсва днес страната.
На Вазов държавата,
си спи!
Хайдути няма.
За нея търсят нови,
някакви мечти,
и някой де
с перо да ги обади.
На Вазов народа,
днес си спи!
Балкона пуст,
площада гледа,
и там, на балкона,
Вазов веч не стои,
и в библиотеките го няма!
На Вазов балкона,
пуст седи!
Под него няма я мечтата!
На призраци тълпи,
оглеждат се и търсят,
де дух спи,
де ги сърцата?
На Вазов,
на балкона,
пустота стои!
Оглежда на сърцата нищетата!
Скръбта от него,
днес звучи,
по паднали за свобода!
На Вазов балкона,
днес не бди!
На Вазов мечтата,
днес я няма!
Под балкона му шуми,
остатък от държава!
На Вазов даже и съня го няма!

Максим Велков