Чегъртам с нож сърце,
де скърца там.
Ръждясали мечти,
почиствам все!
Сърце разбърква пулс.
По порцелан на душа,
спомен трепти изскочил,
пълзи мечта,
по някаква следа се суче,
а гъба, 
де превърна се душа, 
пили, търка, 
следата твоя
и все по-дълбоко
душа човърка! 
Чегъртам с нож следа, 
от твоето сърце оставена, 
а тя навътре,
впива се,
вдълбава, 
до мен опитва,
да се добере отново! 
Чегъртам с душа,
мечта по теб,
по твоето сърце,
а там следа, 
като банкнота все остава,
залепена 
върху спомен от сърце!

Максим Велков