Скитайки безгрижно из дъха,
под крака изхрущя деня,
остро там заскърца,
после утро някакво,
душа изпръска!

Докато из душа вървя,
тъпчейки житейска пустота,
някакви шумки
захвърчаха сухи,
по мечти разлетели се,
души глухи!

По мечта житейска,
като на имот граница,
на морал вакум,
стълба изправил,
ценоразпис на души
окачил!

По затиснати с пари мечти,
като сухо листо,
душа пращи,
тук, там,
някой жив кърви,
спомняйки тоз,
живота де е дал,
кво и за какво,
е завещал!

Там във вятър на сухи,
алчни страсти,
свиват на цигари,
мечти прекрасни,
тъпчат съдба надробена,
димът, от душа спомен,
стене!

Днес съдба, сухо изхрущя!
По обувки,
сърца изсушени пръсна!
Изчезнала мечта в цена,
стърже сух
остатък на морал,
звук от съдба
на прах стривана ,
живот,
пустота твори!

Под подметки подковани,
захрущяха съдби
в алчност раздрани!

Максим Велков