Очукаха ли дни, души?
Очука ли живот, съдба?
Дали се сещаме,
сирената като завие,
за кого и как положиха
герои глава!
Изби ли живот, от душа,
по свобода мечта?
Наби ли там, оназ лъжа,
свободата някой я дарява,
а живота,
даден ни е за забава?
Дали готови
станаха сърца,
истината да приемат,
дорде сирена вие
и деца, прави застават,
има шанс живи
ние да сме!
Изкова ли
на сирената звука,
върху сърца ни,
на герой духа,
да не мълчим примирени,
щом тиран,
върху гроб бащин,
вилнее?
Издяла ли живот,
на свобода лика,
върху втвърдила се
суета в сърца,
и там на герои лика,
ръка да ни подават,
път да показват,
за живот нататък?
Издяла ли мечта
върху сърца,
образ оня,
на България свободна,
де дедите ни накара,
за нея с радост,
кости да полагат
в земята родна!
Изчукаха ли тез дни
от сърца мечти?
Изпразни ли,
алчност души?
Сещаме ли се
сирената като завие,
за кого и как кости
положиха деди?

Максим Велков