Разхвърляни сърца в душа,
а не расте любов!
Усукани с мечти сърца, 
не изпускат капчици любов.
Метнал в небеса мечти,
искаш да летиш с тях,
шмугнал се в сърца,
чувстваш в празнота кръжиш!
Скърцащи съдби в мъгла,
сътворена от деня,
дишаш без да чакаш,
ден да има слънце,
нощ луна,
ще ли мечта ги сътвори.
Разхвърляни мечти в душа,
разнасят и предлагат
счупени сърца,
все така,
чакайки деня
да донесе любов!

Максим Велков