Град пълен с крачещи тела,
задръстен от души празни,
изсъхнали тропат сърца
из калъфи от тях изгладени .
Празни от души тела,
на сърца разбягали,
мечти търсят там,
де могат от сърца калъфи,
да бъдат разпродадени.
По паваж,
като съдба раздробен,
влачат се мечти утъпкани,
там в калъфи от сърца,
мечти стърчат,
на душа скелет подскача,
трака,трака,трака,
по калъфа на сърце,
неродена,
недочакана,
мечта изсъхнала.
По паважа на града,
тела тъпчат,
души изпразнени,
стиснали под мишница така,
носят и се хвалят
с калъфи
от сърца изпразнени!