В полумрака нещо още шава,
може даже да е любовта,
а утрата все така,
студени си остават,
как мечтая
да те доближа!
Да вървим заедно нататък,
към изгряваща
в душите ни зора
заедно да се спускаме
в прохлада
на забавилите ритъма сърца!
Просто сенки,
полусенки,
като в тишина крещя,
а тъмата в сърцата,
мачка на душата
спихналата се мечта!

Максим Велков
chicklit365 23.04